Ти откъде знаеш нещо за този ориз?

Сънувам, че от бакалия си купувам известната, станала вече култова стихосбирка на един наш конкретен поет, когото ще назова тук А. С мен е поетът, когото тук ще назова В. А и В не са в добри отношения. Култовата стихосбирка на А. представлява пакет ориз. Тук има и други култови стихосбирки – например стихосбирката „Локум“ от друг поет, също и парче „Сапун“ от трети. Но днес аз си купувам „Ориз“, въпреки протестите на В., който на заден план непрекъснато твърди, че не си струва. На касата трябва да платя 15 Евро (или лева, в случая няма значение). Пакет ориз струва обикновено под 1 Евро. Поетът В разпалено обяснява, че в момента се опитвам да си купя най-претенциозния, най-скъпия ориз на планетата и то само защото за този ориз се твърди, че е поезия. А аз казвам на В.: „Ти откъде знаеш нещо за този ориз?“

Проблемът обаче е, че на касата колкото повече ровя из чантата и джобовете, толкова по-малко пари имам. Момчето на касата ми припомня, че е видял как съм извадила цяла торба с монети и изведнъж обаче се оказва, че нейното съдържание е подменено – пълна е с нищо неструващи дрънкулки. Попадам в такава фльонга на съня, от която няма изход. И изведнъж аз казвам: „Вижте, ясно ми е, че по някаква причина сънят отказва аз да си купя този ориз. Няма изход“. Момчето на касата ме пита: „Сигурна ли сте, че е сън“. И аз казвам: „Да, няма как да се изнесе оттук ориз“… И така се озовавам в друга сцена.

И сега мисля, че това е сън от сърцевината на поезията. С будистки елементи  Освен това е и отговор за темата на броя НОП8, който няма да излезе – „Поезия и пазари“.

И е също отглас от сцена през деня вчера, в която наблюдавах върху прозореца в стаята една оса, която се опитваше да открие изход – обхождаше цялото стъкло, а когато стигнеше рамката, вместо да премине тънката ивица и да излезе навън, тя се връщаше отново, сякаш очакваше да открие дупка върху самото стъкло. И си мислех как истински добрите решения са тези, когато интегрираш в мисълта си и рамката и имаш смелост да прекосиш тънката бяла ивица, която по инстинкт обаче избягваш, защото е бяла, а ако си оса, свързваш бялото със сняг и нищо добро. А то е просто безобидна рамка.Осата успя да излезе, но аз повторих нейното лутане в съня и не отговорих на въпроса на момчето на касата с „не“. Всъщност въпросът му е бялата рамка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s