От другата страна на улицата, срещу Дома на сецесиона, откъдето е правена тази снимка, си откъснах стрък млада лавандула, мокра от дъжда. Отсреща кацна гарван, точно върху пътния знак за посока Линц. Няколко преки по-надолу открих старомоднa книжарница с надпис… Как точно беше? – „Нашите книги не стоят по витрините“, или нещо подобно. Книжарите, мъж и жена — той на около видима възраст от 150 години, а тя на 77, и двамата по виенски строги из безупречно подредена им книжарница, подредена обаче по някакъв неразгадаем за мен принцип, който тук за улеснение ще нарека хаос. Из този хаос се поколеах между книга със стихове на Боланьо и стихове на Уелбек не защото не мога да ги купя другаде по-изгодно, а защото мястото задължава. Избрах едната от двете, след като кихнах два пъти и имах чувството, че този шум е неприемлив в тази книжарница. Мъжът на 150 имаше трудност с касата, жената на 77 разреши проблема, без да се усмихне нито за миг. Не пожелах торбичка за книгата и това все пак предизвика сдържано одобрение. A докато разглеждах книгите преди това, влезе прoдавачът от съседния магазин и им донесе сандвичи с пилешко. Обясни на висок глас, че не знаел дали да са с масло или не, и тези са без масло, са всеобщо одобрение. 

Върху Дома на Сецесиона пише: „На всяко време изкуството му и на всяко изкуство неговата свобода“ Което ме трогва с поносимата за мястото тържественост. Книгата е от Боланьо, лавандулата е в джоба ми, гарванът отлетя, посока Линц. (към този текст има 2 снимки) Ver Sacrum oзначава Свещена пролет и е програмното списание на Сецесиона. То е и програмната фраза на този ден, точно този виенски ден през април… за мен.