Какъв сън ме сънува! Ако бях средновековен човек, да съм станала, тръгнала и отишла в манастир…

Вижте хора – аз сънувах свети Петър. Той ми даде ключа да пренощувам в църквата му. На сутринта трябваше да водя странна литургия, на която върху бяла покривка паднаха отрязаните къдри на свети Петър. Във всеки ъгъл на църквата имаше символ, който ми задаваше началото на загадка или изречение, което аз довършвах. В единия ъгъл например имаше бяла плоча с черна спирала и там се поизнасяше: „един срам, два срама“. Имаше в центъра на сградата огромно бароково огледало на колела, което тиках като количка. Имаше плетене на покривало с цветни конци, а накрая се оказа, че покривалото е петоъгълник, както църквата има пет стени, поне в съня. После ходехме с плешивия Свети Петър (очевидно рязането на къдрите се е случвало в друг отрязък от време) през едно тъмно поле и си говорехме. Аз му посочих с пръст светлината и го пратих там да върви. Той се сбогува с мен, пръсна се на светулки и голяма част от тях влезнаха в очите на бял, отрупан със сняг вълк. Тогава вълкът дойде до мен и взе да ми ближе лявата ръка като покорно куче. Вдигнах го на ръце и точно в този момент вълкът искаше да ми се нахвърли и да ме убие, но аз го метнах с лекота в пустошта, към светлината, откъдето той не се завърна.

–

Сънят беше много по-комплексен и имаше сън в съня, който разказвах на трети, имаше и много други реални хора, и църквата беше посочена точно коя е – католическа. Защото в същата сграда се водеше православна литургия, а също и еврейска. Аз исках да знам защо точно тази литургия да водя, но въпросът ми не търпеше възражение – така трябва, ми се каза.

Освен това имаше и беседване върху граматиката… Има ли множествено число на думата срам? Много срамове? Два срама?

A това за граматиката също мога да си го обясня. Понеже съм размишлява действително върху въпроса за религиозното чувство. И дали не бихме могли да кажем, че религиозното чувство е като граматиката. Когато говорим, не си даваме сметка непрекъснато за граматиката, която е скелет на речта. И както езикът расте закономерно от граматиката, така и религията от религиозното чувство. И после се чудех дали например растенията не притежават такова? 🙂 и т. н.