Какво ме смущава в новото „Свободно поетическо общество“

А сега ще си кажа какво ме смущава в новото „Свободно поетическо общество“ и ще замлъкна завинаги на тема общества в поезията на България. Смущава ме, че в дъното на цялата работа са застанали бащинските фигури на основателите на фондация „Свободно поетическо общество“ Владимир Левчев, Ани Илков, Едвин Сугарев, Ирма Димитрова и Румен Леонидов. В това не би имално нищо смущаващо, ако го приемем като като един вид приемственост – продължаване на 90-те 20 години по-късно, свеж римейк. Може би българската поезия има нужда от този завой назад с продължение напред. Със сигурност е добре да има разнообразия – разни течения, разни поетики. Не ме смущава и това, че например аз не се чувствам приобщена точно към това общество – светът е широк и има място за всякакви поетики. Смущава ме споменът за грозните миналогодишни скандали, в ядрото на които стоеше точно това общество на поети. Агресията, триковете и охулването. Затова, извън естетическите различия, имам и недоверие към хората в новото старо общество на поети. И понеже почвата е благодатна, а паметта е кратка, времето ще покаже, че аз не съм била права.