Снощи, след като нервният тийнейджър Р. нямаше интернет около 1 час, първо леко бесня, после ни смъмри за ужасните условия, при които му се налага да живее с нас (Не бихме ли искали да му наемем жилището на долния етаж?) – вечер се връщаш изморен от цяла седмица училище и тренировки, ритали са те, тичал си, прибираш си се между светкавиците – и за благодарност какво – щракнали са ти интернета и никой от родителите ти не бърза да ти помогне с решаването на проблема. И след като видя, че гневът му няма да как да разреши техническия проблем, реши да мине в артистичен модус – лек театър в хола, Р. играе мен. (Явно съм много смешна в очите му и говоря с глас на момиченце с плитки.) Разположи се в любимия ми стол с изправен гръб, странично към масата, както аз обичам да стоя, грабна разтворената книга, която му беше под ръка, и изрече с радикално южняшки акцент: „Здравейте, аз съм Петри Летри. Висока съм метър и петдесет и съм много учена. Аз съм интелектуалка! (дълга пауза) В момента чета Фройд и пия розе.“, При което придоби делово изражение и тъкмо както се беше задълбочил в четене, изведнъж взе да нарежда: „Р., не обичам това и онова, остави ме, имам много важно за четене, много важно за писане, трябва тази вечер да съм го написала. Не обичам да ми дърпа някой ушите, не ми пипай носа, не ми режи косата с ножица тайно…. шамариииииии.“ При което шамариииииии беше единствената дума на български. После предложи да поговорим на философски теми, защото беше убеден, че знае отговора на въпроса какво представлява времето. Това с философските теми вече беше от негово си име, не съм аз философът  Подхвърли, че може да говори и за мембраната на клетката, обаче само от философска гледна точка, понеже биология е най-ужасният предмет. С което се съгласихе и двамата. После потече интернетът и тийнейджърът напусна терена. И книгата не беше Фройд, моля. – това са си измислици на Р., явно още остатъци от ваканцията във Виена, където той успя да прекоси стаите в къщата музей на Фройд, без да покаже и косъм интерес. Най-приятно май му беше да се облегне на отворения слънчев прозорец и да слуша музика, зяпайки навън. Май и на мен