Лятна буря – валят бели слонове и невени. Като завеса падат, брулят липите. Слоновете са по-малки от невените. Невените са колкото кокоши яйца. Слоновете са колкото невени обикновено. Невените са ментови и прозрачни.

– –

Вечер, края на май. Освен това наоколо летят прилепи. Все едно съм седнала край магистралата на прилепите. Извинете, но съм окрилена някак.

– –

Голямата радост от малкото градинарстване

– –

Днес по нашите земи е жега от най-жежките, над 30 градуса. Като разлее човек сега вечерта малко вода – бетон, дърво, метал миришат на душите си. Бетонът мирише синьо солено, дървото – на кафява козина, а металът – на оранжево гориво.

– –

Черешата била от рода на сливата! Тоест, сливата й е нещо като майка.

– –

Жасмините са се нажасминили, чак ми парфюмират кафето.

– –

Такъв величествен ден  за мен. Просто, разбирате ли, редактирам превод на величествено красиво стихотвoрение и усещам, че мога всичко, със и около текста, с лекота го мога. Мога в 100 варианта да го направя и да го преведа. Просто има хора и текстове, с които като си на една вълна, можеш да подхвърляш кораби от океана до Луната.

– –

Замисляли ли сте се, че наименованията на лекарствата са пример за върховна приложна поезия. Върховна дизайнерска поезия!

– –

Нали го знаете и вие това усещане — живееш си, влачиш си някакви работи, всичко умерено те радва и ядосва, а понякога не различаваш едната от другата емоция, защото са се сближили в неутралните пространство на центъра ти… и изведнъж нещо дребно те съживява, чувстваш се като огрян, ама от вътрешно слънце, все едно някаква капсулка с енергия се е пукнала в корема ти. Обикновено в началото на лятото. И танцуваш наум.