Обратното на вечност и отсъствие на прах

Спомен от видяно ми се връща все в паметта и настоява да му отделя внимание. В къщата-музей на Моцарт в Залцбург е изложена детската цугулка на композитора. Поставена е в нещо като стъклен цилиндър, около който можем да обикаляме и да я разглеждаме от всички страни. Цигулката е закрепена с прозрачни, едва видими конци, което оставя у нас усещането, че левитира – в нищо не се опира. Домът на Моцарт има стари, дървени подове, които скърцат. Когато някой стъпва из стаята, цигулката в стъкления си саркофаг вибрира, поемайки движението на стъпките по пода. Затворена е като Спящата красавица – уж е мъртва, нали никой не свири на нея; но същевременно не е мъртва – диша и потрепва, закарфичена в нещо като вечност и отсъствие на прах. „Това е вълнуваща история“, казах си – „трябва непременно да я вмъкна в нещо, което пиша“. И после никога не й намерих място. Оттогава тя идва и ме пита: „Дойде ли време да ме разкажеш“ 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s