Пчелата

Снощи, както си седях по тъмното на терасата, едва не настъпих една окъсняла пчела, която явно не беше успяла да се прибере навреме и се беше свила в една цепнатина между дъските, мърдаше – беше жива. Вечер температурата пада до 12 градуса. Сутринта пчелата беше още там, изглеждаше доста зле. Още по-лошото е, че я бях забравила и я настъпах по невнимание с бос крак, съвсем леко, веднага усетих, че има нещо под стъпалото ми и го вдигнах. Не ме ужили, но се размърда едва видимо. Помислих какво да правя, как се действа като спешна помощ на пчелите. Откъснах парченце хартиена кърпичка, намокрих го и го поръсих със захар. Едно слънчево петно вече огряваше пчелата. Поставих парчето хартия до пипалата на пчелата, тя се размърда, все по енергично, направо все едно се върна от мъртвите. (Спомних си за онзи златен накит на минойците, пчелите или осите от Малия…) После запълзя. И както очаквах скоро да заликувам, защото тя ще литне, само още малко… пчелата се катурна и падна в един дълбок процеп. Оттам нататък не знам какво стана с нея. Тя или някак е допълзяла до изход, или в момента съм стъпила върху трупа й. Беше някак от огромно значение за мен да я спася… Пчеличке, наистина се опитах!

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.