Пчелата

Снощи, както си седях по тъмното на терасата, едва не настъпих една окъсняла пчела, която явно не беше успяла да се прибере навреме и се беше свила в една цепнатина между дъските, мърдаше – беше жива. Вечер температурата пада до 12 градуса. Сутринта пчелата беше още там, изглеждаше доста зле. Още по-лошото е, че я бях забравила и я настъпах по невнимание с бос крак, съвсем леко, веднага усетих, че има нещо под стъпалото ми и го вдигнах. Не ме ужили, но се размърда едва видимо. Помислих какво да правя, как се действа като спешна помощ на пчелите. Откъснах парченце хартиена кърпичка, намокрих го и го поръсих със захар. Едно слънчево петно вече огряваше пчелата. Поставих парчето хартия до пипалата на пчелата, тя се размърда, все по енергично, направо все едно се върна от мъртвите. (Спомних си за онзи златен накит на минойците, пчелите или осите от Малия…) После запълзя. И както очаквах скоро да заликувам, защото тя ще литне, само още малко… пчелата се катурна и падна в един дълбок процеп. Оттам нататък не знам какво стана с нея. Тя или някак е допълзяла до изход, или в момента съм стъпила върху трупа й. Беше някак от огромно значение за мен да я спася… Пчеличке, наистина се опитах!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s