Tabu, филм на Miguel Gomes, 7 от 10. При този филм има едно образцово разминаване между изразни средства и сюжет. Стилистиката на филма и начина на заснемане, разказването…. са високо изкуство, а разказаната история е банална и точно тази баналност наричат често (също и тук) поетична. Именно това е тази поетичност, която не е присъща на голямата поезия. Затова ми беше така трудно да си отговоря дали харесвам филма. Не, не го харесвам, но го оценявам по достойнство.