Огледала

Разсъждавах тази сутрин под душа за огледалата. Че никое огледало не се повтаря с друго по начина, по който ни връща образа. Дори две еднакви огледала, поставени в различни пространства и под различен ъгъл. Светлина, дълбочина на пространството, формат, рамка. И после поставете един човек срещу едно огледало и се опитайте да кажете нещо само за човека според образа, който ни се връща. Каквото и да кажем, винаги го казваме през филтри. Това можеше да бъде плашещо, понеже подкопава всичките ни опори в реалното. Но не е. И точно поради литературата не е, защото тя поема като гъба цялата влага от пренасяния и фигури. По принцип всяко изкуство върши подобно, но понеже говорим за слово, то литературата.

Реклами

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.