Разсъждавах тази сутрин под душа за огледалата. Че никое огледало не се повтаря с друго по начина, по който ни връща образа. Дори две еднакви огледала, поставени в различни пространства и под различен ъгъл. Светлина, дълбочина на пространството, формат, рамка. И после поставете един човек срещу едно огледало и се опитайте да кажете нещо само за човека според образа, който ни се връща. Каквото и да кажем, винаги го казваме през филтри. Това можеше да бъде плашещо, понеже подкопава всичките ни опори в реалното. Но не е. И точно поради литературата не е, защото тя поема като гъба цялата влага от пренасяния и фигури. По принцип всяко изкуство върши подобно, но понеже говорим за слово, то литературата.