Продължавайте с восъчните печати

Ще смеся неща, които уж нямат нищо общо едно с друго. Модата този сезон е толкова по вкуса ми, че мога да вляза в магазин за дрехи и, без да меря, да го напазарувам – всичко е като за мен. Тези огромни ръкави, връзки, пищни фльонги, всякаквото черно, огромни обеци, шапките така или иначе сякаш изначално са изобретени за моята глава (всички шапки ми стоят добре и под всяка шапка знам какъв израз на лицето да си придам), ироничния прочит на класиката, ироничния прочит на еснафското, смесването на материали. Единственото странно е, че сега наоколо ходата са облечени като мен, понеже аз така си ходя по принцип, независимо от модата. Все пак, чувствам се даже донякъде изкопирана, но се чувствам и добре, защото съм част от общия фон.
После, изпращах Лимне на разни адреси и в пощата служителят лепна такива пищни марки с пурпурен восъчен печат на бял фон, че се развиках възторжено. Той рязко спря уплашено, неразбрал в първия момента как да интерпетира спонтанния ми вик в следобедния полумрак. Не, не, моля, чудесни са, чудесни са. Продължавайте с восъчните печати.
И накрая, рано ли е още за равносметки? Имам усещането, че съм свършила много тази година, не че съм доволна от себе си. Не, ок съм със себе си. Ето го – Лима и Лимне са факт. Работата по два големи лит. проекта (почти готови) ще даде резултати догодина. Към всичко това – дейтално обмислено ново начинание. Усещане, че старата година прелива в новата не в безвремие и пустош, а в благодат. Прелива в богатство, не под формата на нещо материално, а на богатство от идеи и сила, а това няма кой да ми го ограби, дори самата аз няма как да го пропилея 🙂 толкова е много. От няколко дена мисля за трите късмета от новогодишната баница – сбъднаха ли се, или не се сбъднаха. Удивителното е, че мога както да потвърдя, така и да отрека! Сега, човек може да се възпротиви – как, моля, късметът „колело“ хем се е сбъднал, хем не? Много просто – пак нямам ново колело. От друга страна, в момента и не искам да имам ново, много съм щастлива с потрошеното старо, обичам го повече от всякога. Мога веднага да го изхвърля и да си купя ново. И не го правя. Докато разсъждавах върху късметите, минах под едни ниски клони и подплашена птица закръжа над главата ми. Пърха във въздуха на едно място, уплашена, че може да я изловя на всички изходи за бягство под дървото. Един много дълъг миг се наслаждавах над неразумната си власт над това невинно същество. После отминах. Как е тържествен ноември! С кратката си светлина, с постоянния дъжд, който отмива тичинковата охра от керемидения покрив, с постоянството на сивото, което е откровеността на въздъха. С дълбокото дишане. С прозрачния студ. С хората, които стоят като удивителни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s