Oт онова томче на Уелбелк, стр. 291.

Това силно желание нищо повече да не правя, нищо да не чувствам,
тази внезапна потребност да мълча и да се откъсна
в Люксембургската градина, така тиха,
пенсиониран сенатор, стареещ под тежестта на наградите си.

И тогава нищо повече, нито децата, нито лодките им, още по-малко музиката,
нищо няма да смущава лишената от илюзии, почти непоклатима медитация.
Преди всичко любовта няма, и страховете също.
Ех, и никакъв спомен повече за прегръдки.

Мишел Уелбек
превод мой (ПХ) и бърз

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s