Това силно желание нищо повече да не правя, нищо да не чувствам,
тази внезапна потребност да мълча и да се откъсна
в Люксембургската градина, така тиха,
пенсиониран сенатор, стареещ под тежестта на наградите си.
И тогава нищо повече, нито децата, нито лодките им, още по-малко музиката,
нищо няма да смущава лишената от илюзии, почти непоклатима медитация.
Преди всичко любовта няма, и страховете също.
Ех, и никакъв спомен повече за прегръдки.
Мишел Уелбек
превод мой (ПХ) и бърз
Petja Heinrich 