Снощи на опашката пред гардероба в операта имах интересно наблюдение – не един, а много на брой възрастни мъже безцеремонно ме предредира, даже леко ме изблъскаха и се бореха диво да защитят завоюваната си привилегия да си грабнат палтата пред мен, 30 секунди преди мен, след като 6 часа бяха гледали божествената безпардонност на бог Вотан във Вагнеровата опера. Обикновено когато ме предреждат, не протестирам и оставям човекът да бъде наказан именно с тихото ми неодобрение – все пак животът наказва такива предреждащи се с полагащато се дребно наказание за дребното им прегрешение не веднага и не в същата ситуация. Знам, че причините да предреждаш, да се блъскаш и да си осигуриш предимство на всяка цена свидетелстват често за окастрена жизнена наслада по принцип. Но вчера не просто един нетърпелив човек ме изблъска, а цяло поколение възрастни мъже, облечени в спретнати дрехи, мъже с културна претенция. По начина, по който ме изтласкаха от гардероба в единодушно съгласие, ми просветна, че това са го правили през целия си дълъг живот – изблъсквали са дребните и привидно неагресивни жени. Това е цяло поколение на уж благите ни дядовци и бащи. И понеже напоследък гледам много филми от началото на века, някак ми е изострено вниманието за порядките и начина на общуване, които виждам като свидетелство в тези стари ленти. И в един момент ми се прииска снощи да повърна върху кретащия гръб на стареца пред мен, който така старателно се намърда близо до носа ми, че дишах прахта на сакото му. После се огледах и видях, че почти няма жени на опашката за палтата – явно това е традиционно мъжка територия, особено в операта, където преобладава поколението 70+. И е вярно, вярно – с цялото ми уважение, но по-възрастното поколение е пълно с безцеремонни груби мъже, костеливи агресивни чупливи пръчове с благи старчески усмивки. И е вярно, че следващите поколения мъже не са същите. Поне по тези територии тук. И знам със сигурност, че моят син не се държи така.

(…)

Не отричам известна доза здравословно стремително поведение в живота – все пак всеки трябва да се пребори за нещо и с нещо и у себе си. Просто фокусирам върху поколението на най-възрастните и цялата им хиперагресия, която дори старостта не смекчава. И понеже обичам да общувам с възрастни хора и нерядко съм оставала изумена от грубостта и арогантността, която изведнъж и някак саморазбиращо се проявяват, докато се усмихват. Всичкото това сякаш вече го няма така масово и така изявено в следващото поколение. Виж и във филмите. Виж как мъжът казва на на жена си, в която в момента е силно влюбен: „донеси ми вода“ (без моля и без молба в тона) и тя тича. Или как казва: „уморена си“, което тя веднага разбира като подкана да си легне да спи – пак филм от 50-те. Аз толкова се смях, че взех на шега да подвиквам на мъжа ми вкъщи „донеси ми вода“ и „уморен си“. А снощи имаше може би и подсилващ ефект – операта толкова струи от утвърждаване на мъжкото, безпардонното, героичното, непрощаващото и т. н., че след представлението мъжката публиката е готова да изтръгне меча, вбит в дървото – такава мощна пишка, че чак свети 😂 Все пак Вотан олицетворява хиперзлото и хиперсилата.