Всички знаци го сочат – първите две десетилетия на 21 век ще бъдат определяни в бъдеще като времето на разцвета на немскоезичната лирическа поезия. Тогава ще ни питат, нас, читателите, какво всъщност е било онова време. Сигурно е било невероятно преживяване. Куриозното в цялата ситуация е, че на мнозина от нас ще се наложи да се измъкват с един от трите стандартни отговора. Едните ще кажат: „Да, така беше. Имаше нещо такова. Ама аз четях предимно романи и гледах сериали. Лириката я изпуснах.“ Другите ще отговорят: „Когато се наканих да чета лирика, тя вече беше в зенита си. Нямах представа откъде да започна сред цялата тази лирическа какафония. И реших хич да не се захващам.“ А третият отговор ще гласи: „Опитах се и започнах да чета с огромно любопитство. Но всичко ми се струваше така чуждо. И се отказах.“

бърз превод от „Poetisch denken“, Christian Metz; книгата е за най-новата поезия в Германия и по принцип.