Гледах „Паула“ (филм, 2016) за живота на Паула Модерзон-Бекер, немска художничка, представителка на ранния експресионизъм. Нарисувала е онзи най-известен портрет на Рилке. Двамата се познават от времената, прекарани в началото на 20 век във Ворпсведе, в артистичната колония насред торфеното тресавище, близо до Бремен. Свързва ги близко приятелство. Според филма (май дори е исторически вярно) Рилке ѝ праща пари, за да дойде и тя в Париж, където той вече работи в ателието на Роден като секретар. Паула прекарва бурно време в Париж, попива новото, умира на 31 годни след раждането на първото си дете, оставя за краткия си живот около 700 картини. Рилке беше поразително добре улучен като образ във филма, точно такъв го виждам и аз – адски притеснен в присъствието на хора, дръпнат, убеден в себе си, не е егоистичен.. . друго е. И говореше кратко и патетично. За самотата, която е условие за творчество. За задушаващата еснафщина в забутаната немска провинция. Как общуването с посредствени творци те прави посредствен. Няколко пъти съм била във Ворпсведе, днес селото живее от туризъм покрай някогашната слава на артистичната колония, торф вече никой не вади. Да, филмът не е нищо особено, нелош… поради интереса ми към темата и героите лично за мен беше голямо удоволствие.