Гледах „Боклукчийският хеликоптер“

Гледах „Боклукчийският хеликоптер“ (Sophelikoptern, филм, Швеция, 2016). Думата Sophelikopter е от сюрреалистично стихотворение на Гунар Екельоф. Филмът е чиста поезия. Неосюрреалистичен. Трима шведски роми тръгват да занесат на баба си стария ѝ стенен часовник, който от една година е на поправка, той още не е поправен, чакат уж части от Германия. Бабата обаче вече се е затъжила за часовника си. Пътят е 1000 км, право през Швеция, приключенията – подобаващо абсурдни и разкриват типични черти и ритуали на съвременното шведско общество: оповаването на някогашно величие, най-голямото, най-интересното, а се оказва всичко дребно, смешно и надминато от други нации. И през цялото време по пътя ги заговарят на английски, при което някой от тях все трябва да отвърне „Ние говорим шведски“.

Стиховете на Екельоф, грубо преведени по смисъл:

И настава нощ и тишина. Само боклукчийският хеликоптер бръмчи и снове от врата на врата.

Och det blir natt och tyst. Bara sophelikoptern
surrar isakta mak från port till port
(Till de folkhemske)

Филмът е арт. Перфектен във всяко отношение. Абсолютен връх. (10 от 10!)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.