От известно време гравитирам около тази книга. Ако някога съм чувала за Агустин Фернандес Майо, то сигурно съм го забравила веднага. Понеже имам усещането, че винаги съм знаела, че трябва да има таква фигура с такава концепция точно в тази испаноезична културна традиция. Неизбежна е. Много бих искала да можех да прочета есето му за постпоезията – за мен е голямо, недостоживмо съкровище това есе. Почти дори знам какво ще пише в него, без да съм го чела. 🙂 Достатъчно ми е цитираното в статията стихотворение и знам, че адски вдъхновява.