Обувам си днес ботуши, в десния нещо боде. Вероятно последната игличка от елхата, проклетото дръвче, което тази година контаминира цялото жилище, отхвърляйки с рязък жест цяла си игличина, докато влачехме трупа му към вратата, надолу по стълбището, вън по тротоара. Оттогава все нещо, все някъде бодва тук-там, вече месеци наред. Но десният ботуш продължаваше днес да боде натрапливо и да става все по-неудобен, докато не го събух. Разтърсих го, наклоних го и отвътре излезе голям почти колкото кутре крив пирон. Лесно е да реша, че съм фокусничка, която превръща ланшна елхова игличка в стоманен пирон, и то крив, още повече че нямам друго обяснение откъде може да се е взел точно пирон, точно в този ботуш.