Сред бурите е паднало само едно дърво, което оголва гледката през рехавата горичка до далечена червена светлина на летището, ярка до пределната сила, с която се обозначават пистите. Скоро ще се разлисти гората и ще затвори пролуката, гората ще стане спуснат клепач, ще стане зрение, оттеглило се във вътрешната стая на съня, зрение, което си играе със светещо кълбо, рита го под масата. Но гората още е гола и със свити рамене, неспособна да скрива, нехаеща гора, вертикала от много, хоризонтала от само една черта с пречупен гръбнак, над която се е надвесил кървав портокал.