По естесвената логика на китолова
би трябвало с теб да делим къща на Марс
заради общата ни възхвала на вечната подстрижка киче
и огледалната симетрия на сребърните мъже

както знаеш, имало едно време, когато в южното полукълбо
плодовит метеорит издълбал Аргировата долина
там се издига нашата къща на два етажа
и поетична тераса, да се чуди човек за какво служи

предлагам ти да вземеш долния етаж с градината,
граничеща със сребърните полета, до диамантената скала
и бронзовия ветропоказател с фигурата на скакалец с цигулка
и неговата любима – скакалец с виолончело
до тях общият им враг: безветрието

аз ще се настаня в помещенията под покрива,
оттам е по-лесен ловът на сьомга, lat. Salmonidae
и стрелянето с лък към високите планети

но добре

ако искаш, моля, вземи ти горния етаж
и без това винаги съм искала да разхождам овца

според марсианския кодекс на мирното съвместно съжителство
позволява се каненето на поети от 2 до 4 часа и от 18 до 77, но само в ролята на музи
от мен да мине – прави каквото искаш, само не позволявай да ти пишат лоши любовни стихотворения
но ако носят шампанско от земята, може и лоши поети да каним
и да им запушваме устата с дантелени похвали
но нека поне да са красиви, а по-добре – забавни

хубаво е на Марс, хладно и синьо като в пръстен
вечер в космоса скачат тежки китове
и само ярко издигнатите им опашки
миг преди да потънат в небето
ни напомнят за всичко, което никога
не сме изгубили на Земята

и отвсякъде звучат братя Аргирови

Петя Х.
06.02.22