Приближаването е грешка
винаги е било, от първа глътка въздух
близост до храна, човек, потребност от защита

погледнеш насрещния в очите и вече си предаден

ела мой счупен език, моя мравчице поезия
допълзи, неприютена и мрачна
нека да полегна на твърдия ти гръб
само колкото да събера сила
да подредя кубчетата на малкото съмнение върху голямата вяра
безнадеждното в сърцето на надеждното
нека ме поболи от слабата отрова на ухапването ти както боли цвете
нека никога повече не ми е нужно друго
освен мълчание и път

може би все пак и нови очила

Петя Х.
27.02
“XXII“