Един кълвач усърдно оцелява в ясена
цял ден повтаря ударите по кората
зелен корем, проблясва сабя
понякога успява, по-често не
по-често не
по-често не

тогава
кое държи равновесието на нещата
животът смъртта в засада
смъртта живота за наслада
яйцето заради континуитета
тишината преди за първи път глада
радостта от някаква прашинка вяра
защо мечтая

ако изобщо има равновесие
ако няма

създавам го поне
из ясена с митологична яснота
с ударите на сърце, по-често не
по-често не
по-често не

Петя Х.
7.03.
“XXII“