10 минути преди полунощ запя славеят
в тиса под прозореца
рано е, въртя яйце в ръка
удивена от координацията на пръстите
усета за прецизен натиск
ръката е езикът на ума
тактилна радост
петнисто яйце, със смешни грешки в отлагането на калций
затова – острови
многобройни, с назъбена брегова линия
атоли с плиткокоренна растителност
коралови рифове, нападнати от лакомия трънен венец

гледан отгоре и извън времето
колко е красив, как е вечен
светът, когато го обичаме
как е снесен само за себе си
после дарен, изоставен, населен
от цветни маймунки и тигри и броненосни въшки
потоци, бързеи и хайвер
газ за дишане
горе и вътре
колко простор и път върху яйце

как обръщаме знака на разрушението
как ще лепим големите рани с лепенки от желатин и клетки кожа
с точните размери на разкъсаната тъкан
технология от 3D принтер, който безпроблемно копира бреговете на раната
и кръвоспира дори в космоса

как е опасно и все пак крайно
доверието
да въртиш яйце в ръка
да държиш всичко и да издържиш
защото можеш
можеш, просто

колко безобразно много пролет още
10 минути и после, и после
овална и цяла, със зъби и горещи възглавнички на ушите

и славеят в тиса, независимо

Петя Х.
14.03
“XXII“