Прането ми връща вярата във всичко
изречено без лъжа и сметка
отпуснати тъкани, отказали да бъдат красиви
безформени, с гънки и пречупени линиии
раними, понеже мокри

как падат платната върху ръката
студени и ласкави
бели дори когато са черни
скърцащи на слънце, увивни по въжето
ароматни – ванилия и море, частица сяра
как насекомите кацат
и пият последните капки от кръстовете на тъканта
с доверие и яснота, с нежни хоботи

така се потвърждава свежестта
съхнене без остатък
обещанията стават твърди и готови да бъдат сгънати, до строгост

обичам също да гледам подковаване на коне
първо до бяло се изпилява старото износено копито
освобождава се от наслоенията на пясък и кална тъга
минали пътища се свличат като скъсани върви
конят подвива крак и стихва, кротка грива
нажажената подкова се поставя
с прогарящо съскане върху бляскавата роговица, става знак

предписано от времената
преди коня и платната

Петя Х.
15.05
“XXII“