Видях те в окото на гарвана –
когато зеницата проблясва като стъкълце, тогава ме гледа… добре
ако имах право на едно желание, то
би било: да държим височината
винаги на горните клони, над нещата
над последната шишарка
там, където слънцето остава
и след видимия залез
защото светлината си търси дом
в свещ, лампион или малко стихотворение
като поздрав, уж без значение, стъкълце

и приглади най-после тези черни пера!
време е за горски веселби, лятото трае

колкото си поиска

Петя Х.
2.06.22