СТЪКЪЛЦЕ

22

Видях те в окото на гарвана –
когато зеницата проблясва като стъкълце, тогава ме гледа… добре
ако имах право на едно желание, то
би било: да държим височината
винаги на горните клони, над нещата
над последната шишарка
там, където слънцето остава
и след видимия залез
защото светлината си търси дом
в свещ, лампион или малко стихотворение
като поздрав, уж без значение, стъкълце

и приглади най-после тези черни пера!
време е за горски веселби, лятото трае

колкото си поиска

Петя Х.
2.06.22

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.