В опасна близост до магистралата
нощес застреляли
избягало от клетката си
бяло кенгуру, не било ангел

разсъмвало се, трафикът зачестявал
светлините обърквали нощните насекоми и те снасяли направо върху фаровете
в движение

кенгуруто скачало през фосфоресциращата непрекъсната линия
върху асфалта и обратно в тревата
между стреснати мишки и хладнокръвни сови горе, които
не гледат наникъде
готово на всякаква глупост в името на свободата
където и да била, каквато и да била тя

стопанката му, по златиста нощница и кецове, с изподрани прасци
го зовяла по име и с увещания, както се говори на питомно
да се върне, да поспре, да иде да яде от
паничката, да пийне бъз и вода

цял отряд недоспали ловци, на раменете с пушкала
клечали в близките шубраци
с термоси дъхаво кафе и сандвичи с пастет, с радари и шапки с пера

не мога да разбера – каква в разликата между кенгуру и сърна?
и двете се блъскат в колите с еднаква готовност на кръвта

защо не го оставиха на евразийския вълк
завърнал се по тези места след няколко пропуснати поколения
като скитник, като чужденец, като глобалист без изразено чувство за родина
и без готовност за саможертва в нейно име

Петя Х.
6.07.22