ПАСТОРАЛ С ЕЛЕКТРИЧЕСТВО

22

Моето владение е поезията
там съм господар и роб
общирни земите, небето високо
самотата – сух клон в ясена

но самотата не е част от пейзажа
тя е част от самата себе си
външност във вътрешността
обградена от живи листа

защото в самодостатъчната градина
на масата има плодове и сирене
и никакви хора около нея

защото от рожедние до край
между мен и прозореца
съществува само въздух и език
значи – тайнство

и който пресече границата на погледа ми
увисва върху електрическата ограда
с искряща козина
понякога жертвата съм самата аз

разкаяние е твърде силна дума
в следмодерното време
където наказанието предшества грешката

така върва из своите владения
овчар на езика, майка на глината
благодарна за всяка крачка
и мъртвите предци ме утешават с мъдрата си обич
бъдешите деца ме отричат


богатството ми наедрява и зрее
поезията ми не се нуждае от публика
само от електричество

Петя Х.
11.07.22

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.