ГРАНИТ

22

Толкова дълго живея
загледана в камъните
че съм свидетел на движението им
а те на моя покой (сбор от човешки
трептения – ход, колело, поезия)
общото ни мълчание изравнява
страните в уравнението

роза след роза отмята градината
и ни брои

нося в джоба си шепа живи
водни кончета – всяко по едно желание

струва си да измоля всичко или
най-ценното

но аз не желая – аз знам
пускам да лети, празно от молби

над забързаните камъни
един камерен балон
с крехки сърдечни стени

Петя Х.
6.08.22

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.