Плодородно стихотворение

22

Небето, както тялото, е неравно:
вдлъбнатини и възвишения, чакъл
грешки, белези на времето
неспокойни и спокойни рамене
трептене и угасване на светове
зъби, косми, жили, пот

небето е тялото на нещо, което
повтаря човешкото плюс своето
плюс друго
перла върху политура, гурещер в улей

по размерите на своята трагедия и обич
то вероятно
надвишава онова, за което може някога да се говори
с езика, комбиниращ до безкрайност
крайните си звуци и истории

обичам тялото, което в лятна нощ издиша
последната кокошка
готова да снесе

великото яйце

Петя Х.
6.09.22

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.