Вечни приятелства(детско стихотворение)

22

Колко много пропилени приятелства!
Онова лепило, което ни привързваше
когато бяхме деца
се е втвърдило в тубата
макар че и в калъпа си на дете
отхвърлях повечето хора
по стълбището надолу към училищния стол
или нагоре към залата със звънтящите триъгълници
малцина можеха да говорят с жълтурче и жираф
на един и същи език
на един и същи етаж
(ще ви издам тайната – езикът на фибата)

сапунените мехури се пукат на перваза
под формата на съвършени мокри кръгове
тревата – загрозен динозавър –
расте във фугите между плочките на тротоара, вероятно все още
разрушението снася междублокови пространства

и както стоя извън някоя колективна игра
запотено и с оросени до алено хълбоци
някое от децата победители
тичали в тесен кръг с часове
ще извика, избутвайки другите назад

оставете я, тя и без това не говори с никого
а аз никога няма да разбера от приятелство ли го каза или страх

но нека не бъдем подозрителни –
слънцето
на което възлагаме упоритите си надежди за витамин D и растеж
еднакво ни обича
всички деца

а именно – никак

Петя Х.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.