Затварят се слънчевите порти
няма какво до отнесем
от огнената вътрешност на мечтата

въпреки че не се осланяме на мечти
когато видим хамак, завързан за
два невъзможни дряна
лягаме, люлеем се, падаме

звук по звук обелени илюзиите
на светло
на тъмно
на светло

топло, студено
сухо, мокро

грейнали дренки, недоразвити сърца
сведени до същественото –
захар и киселина

ципа, костилка
вътре в костилката –
вкус на ванилия
а под ванилията – битум

отвън безпощадното червено
багри белите платна
багри възглавничките на пръстите
имали смелостта –
обратно на просветената си отчужденoст –
смелост за пукната мечта

Петя Х.
19.09.22