Върху въздуха е приложен
филтърът на мекота, как стана
защо е въпросът, с който се търси причината
но причината ходи с такива кръгли невинни очи
че е трудно да ѝ се вярва
като на последна орисница
която замесва от смъртта вековен сън
кръгло е, поддава
като в свят на Ханс Арп
върховете на царевицата в полето заоблени
слънцето – така или иначе пада кръгло
халките на веригата, която нещо огражда
жеравите се носят вълновидно със затъпени клюнове – игли за бродирене
на които не можеш да се убодеш
никога
само едно вретено, тоест фиба
забранено, затова
налично
да паднеш, да заспиш
огънят в огнището да заспи
яребиците, които се въртят на шишове над застиналите пламъци да заспят
да похъркват благо готвачите над тенджери с вчепенен сос
колоездачите да клюмат над педалите,
в колите, застинали в движение,
да се върти по радиото една и съща
песен
в трайно заредения телефон
да прозвъняват пристигащите съобщения
какво имаме да си кажем?
кое е по-спешно от вековен сън, обрасъл с трънлив къпинак?
заради целувка
кой кого чака?
за кого времето има значение?
котаракът в чизми да обикаля от имение на имение
и да се провиква с изпъчени гърди към
спящите по полето селяни:
кажете, добри хора, чии са тези жита,
чии са стадата, чии са пъстървите в реката, чия е токата ми, шпагата, пелеринатаа
и тъкмо вечността започне да се просмуква в битието като разляно
върху дебела покривка вино
едно ново състояние на света
който преди е бил краен, но всичко изведнъж е решено с една фиба
мир, доброта и тъпи ножове
вечна любов, защото упоена
да се извие страшна хала
да се спусне змеят с огненото сърце
грозен като поета, зъл като глухарче
смел като от Оз
…
един кацащ самолет
Петя Х.
06.10.22