В мазетата на Цар Освободител 17в
по-дълбоко от корена
се намира влажна лаборатория
в която от косъм или зъб
възстановяват миналите хора

може и от ребро

и изникват из разкривените плочи в двора
тела с дробове и изпъкнали вени под кожата
все едно преди малко са слезли долу
за буркан, ръждива кирка или кофа с гасена вар

нито помнят ближния, нито дома си
нито вредят, нито са полезни
в очите им свети забравата на новороденото
лутат се из града, седят по пейките
четат вестници, ако вестници още има
не познават днешните пари
изненадват се на чаша лимонада
надвесват се над Перловската река и плюят розова тъга
работят и уринират, но къде?
автомобилите ги газят като сенки на дървета
църковните икони изсмукват усните им
свиват ги на свещи
и светят ли светят

слез, бабиното, слез по-надолу, в мазето, дръпни шалтера, яж зеле
жената из дълбокото приканва с разтворени пръсти
гъсти веждите ѝ, косите ѝ лъскави

плъзни се, падни, върни се
царю освободител, освободи се

утаява се, пласт по пласт
нещо в стомаха затулено бумти ли, не бумти ли
на едни куки висят плетени тела
на други – кости от метал и слама
и малко лепкава слуз, и малко стара попара
светлината премигва,
някой създава
себе си от млечен зъб
и потъва
в търбуха на самолет

24.11.22

Софийска22карантия

Петя Х.