Не знам как е при вас, но аз понеже избягвам да имам махмурлук, на 1 януари съм обхваната от еуфорична жажда за ново. Първо, непрекъснато търся какво още мога да изхвърля. После, особено тази година нямам желание за неща средно качество, горе-долу, минимално успешни, скромни като постижение, колкото-толкова. Нямам нужда от средна литература, бързо кино, масова поезия, възхвалявана като че е събитие, аукционистични шумни действия и кампании, реваншистки бурички.

Стремежът ми е към максимално отдаване в общуването и приятелствата, но и към максимално зачитане на собствените потребности. Това ще рече, че в разговор изцяло слушам събеседника и не разказвам за себе си, ако не ме попитат, но ако някой вземе да ми се жалва, със същата отдаденост прекратявам общуването, без да питам.

Винаги щедростта се възнаграждава богато, повече отколкото си дала ти се връща. Недоверието носи загуба. Скъперничеството на идеи и творчество води до идейна и творческа бедност. Подозрението води до измама. Великата музика води до велика музика.

Представям си, че хората, с които влизам в някакви отношения, се държат на висота, интересуват се от стойностни неща и владеят изкуството да създават простор, а не да схлупват небето ниско. И понеже съм убедена, че ако имаш високи очаквания, то трябва първо самата ти да си на висота, трябва да си възпиташ висотата, да си я изстрадаш до задъхване както се катери връх. Независимо дали метеш с метличка или създаваш високи технологии, трябва да си на висота, затова метличката си я въртя с финес. А и много обичам чистите, майсторски изработени метли от природни материали и винаги имам нова чиста метла под ръка. Какво още да изхвърля днес?

---

Отговор 1: При мен изхвърлянето не е някаква спонтанна приумица, от която мога да се откажа, а ми е жизнен принцип. Не обичам да трупам, намалявам всичко да същественото и нищо не ме потиска повече от нискокачествени вещи и непотребни боклучета, и за да не се задръсти животът, паметта и пространството с непотребости, трябва непрестанно да се изхвърля ненужното, да се оставя някъде за някой, комуто би било потребно. Освен това изхвърлянето ми доставя еуфория каквато други хора си доставят с алкохол, хазарт и психаделика. Аз не съхранявам нищо. Видяла съм достатъчно често как след смъртта на някой човек наследниците му изхвърлят цели планини боклук. Видяла съм и какъв боклук остава от счупени отношения с хора, не е нужно, важно е да се разчисти и заличи. Дори не помня след време нито хората, нито проблемните ни положения. Имам изключително здравословно услужлива памет, която пази само ценното и винаги е от светлата страна на нещата.

А относноно поезията. Нали знаеш, че никога не съм била в други отношения с нея освен в едно взаимоуважително отрицание. Ако това, което наоколо тук минава за поезия, е поезия, то аз не искам да бъда част от този нисък пейзаж.

Отговор 2: Майрьокер на други принцип съществува. При нея е отлагането, в смисъла на седиментни. Тя обича да изравя, да открива. За нея пространството е за запълване със смисъл, тя е голямото положително. Аз не мога така, мен плюсът не ме зарежда. Събирането ми отнема енергия. 

А по отношение на косата – аз не обичам да се подстригвам. Коса отглеждам в огромни маси, включително че навсякъде, където съм била, остава коса, аз съм високоефективна фабрика за коса. В абсолютно всеки хотел задръствам цедката под душа. Виждала съм как пойни птици си събират коса от терасата ми, за да я слагат в гнездата си. Станала съм постеля на някоко поколения птици. Вкъщи, разбира се, винаги има коса в супата, Guten Appetit, както се казва.

Относно фен клуба, нали знаеш колко ме интересува – точно 0. Аз си имам собствена програма и публиката никога не е била е част от сметката ми.