Испанският сервитьор не прави разлика между думите паейа и дроб, но затова пък носи небесносин пуловер без ръкав. Когато погледнем през прозорците, виждаме как бавно се усилват светлините в газовите фенери на уличното осветление. Вътре пред високия прозорец на първият етаж в отсрещната сграда е поставен малък бял параван с изрязано сърце в средата и двете бели пердета го ограждат като спуснати дълги коси от двете страни на лице. Това е casa Galicia, когато нагъна меката си шапка и я напъхам в чантата си, като че е салфетка, като че е моторница, като че е айсберг. По-голямото се събира в по-малкото. Сечението на куба, което е по-голямо от стените му. В пирамидата на уличния фенер живее молец, обширен колкото вселената. През малкия отвор на сърцето преминава цялата сграда. Пред думата преминава езика. През пуловерa преминава текстурата на небето.