Гледах „Пътешествието на Хару“ (roadmovie, 2010, Япония) на режисьора Masahoro Kabayashi. Дядо и 19-годишната му внучка Хару, които живеят сами в бедна колиба, тръгват да посещават братята и сестрата на дядото. Той се нядява някой от роднините му да го приюти и да го гледа до смъртта му, за да може Хиру да отиде в Токио, да си потърси работа и да заживее собствен живот. Както се очаква, роднините не могат да го приемат по една или друга причина стареца.

Филмът е очаквано чужд за европейското ни възприятие. Интересното беше да се види японската интерпретация на социални проблеми като бедността, бедността в старост, препълнени старчески домове, безработица. Също и видовете човешки взаимоотношения. Бях стъписана от начина, по който героите не могат да се справят с чувствата си и как драмата произлиза от някаква осакатена чувствителност, прибързаност, его, еднопосочност на отношенията; не знам доколко е типично за обществото или филмът представя екстремни характери. (7/10)