КАТО ПО ВОДА

С едри щастливи букви
върху зида пишеше нещо, в което не вярвам
покрай него вървяха хора и го потвърждаваха
непрестанно всички са заети да се изразяват
(дай им писменост и ги остави)
да надписват битието с бързите си етикети
по реката мина шлепът MURO
името, отказвам да го разчета, значи
стена, ограждение
Platja de Muro, o. Maйорка
мрачен, морена, мавър
натоварен до небето с контейнери
тежък, незаинтересуван от времето
обратно на течението
повече метал отколкото чувство за принадлежност
оставяйки в паметта ми поредната следа
без никакво значение
като по вода

Петя Х.
13.02
“XXII“

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.