Наш и насъщен разговор, онзи
с размяната на ябълки вместо фрази
нито знаем какво казваме
нито какво се чува
предполагаме винаги грешното
знаем какво иначе значи
всичко на кръглото и цялото се залага
там спорни ръбове няма
като при думите с лесната им делимост

щом видя стрелки, ги обръщам
да сочат в други посоки
светофарът – очи на слепока
високо – мълчанието, ниско — богът
откакто вървя на език
отвръщам в израз на съгласие
винаги с не
върху нихилистичнато ми дърво зрее
увереността и се смее
виж върху най-високия звънък клон
не е ли не е

Петя Х.
12.02
„ХХII“