Ледена вода тече върху ръцете ми
извиква внeзапно усещане за близост
реално като времето в часовника
сякаш си зад гърба ми и те познавам
ледена вода тече върху ръцете ми
извръщам се и ти се усмихвам
тъкмо да кажа: „красива неделя, нали 
пъстърви скачат в реката“, но тогава
се излива потокът на световната катастрофа 
ледена вода тече върху ръцете ми
война, война, война, война, война
и дори не е нужно да се уверявам 
въздухът зад мен не носи 
очертанията на човек, въздухът грозно гори 
дори нямам право на тъга
нали имам ледена вода

Петя Х. 
6.03.
“XXII“