10 задължителни шапки срещу внезапен дъжд

онази горска гъба от детството
под която се намираше винаги място
за поредния окъснял бръмбар без бомбе
заставаха все по-близо, но кръгът растеше
и на някои им се откъснаха крайниците от тялото
в опит да държат целостта на принудителните приятелства
под психаделичния чадър

аз, напротив, стоях винаги в скандинавския дъжд с гола глава
по-ниска от ягодите, постoянна сама скала
със себичен език за трошене на чакъл
хладна и готова да пореже
верен приятел на мъховете и оптическите илюзии

след дъжда се спускаха в лодки от орехови черупки
по пълноводнитe потоци и през бързеите, платната от прясна шума
пееха, някой свиреше на флейта от сламка
шумоляха с рогца, пиеха от издутите капки

и аз бях там
всичко научих изцяло и упорито
от любопитство
през естетиката на отчуждеността
на разстояние
10 задължителни шапки

Петя Х.
15.04
“XXII“