Капки по метални тръби
капки под листо
кибичещи отегчени капки
нанизани на синджир
свободни капки върху болтове, сякаш яростни
неслучили капки, само издутини с вадички
следи на минали капки по стъкла
далечни капки в гората, в града
за които сме сигурни че ги има, извън зримото

трябва да ги има

и те някъде висят и се осъществяват съхнейки
клатят делово прозрачните си кореми
в които се отразява гората, градът
обратно

влагата храни мъх, очертава
тротоарни плочи, върви нататък в мотиви
надига се от очите, отлепя се в мехури
както стара боя от врата
откачена, извадена от рамката
подпряна встрани

и нещо дребно да пропълзи
относно изкуството:

– Какво правиш, мравчице?
– Кондензирам преживяно, щурчо.

Петя Х.
23.02.23
„Х“