„Жул и Джим“ е велик филм за Нова година. 1962, Франсоа Трюфо. Tози филм, който е новаторски като кинематографичен разказ и като технически възможности на камерата, стои в началото на френската Нова вълна. Но аз го обичам най-вече заради високата естетика и заради дендификацията. Какъв искрящ живот! Поезия, изкуство, загадъчната усмивка на адриатическата древна статуя, съвършената любовна история преди свобода на поколението на 68-ма, но да ви кажа, приятели, ние живеем в сексуално и любовно толкова ретроградно време, ние се развиваме обратно към страха. Гледайте този филм, вижте какво значи сексуална свобода, каквo значи свобода в насладата, какво значи да не ти излезе сметката в чувствата.

И друго.

Филмът показва как избухват войните — внезапно, насред удовoлствения живот, как внезапно се молиш да не се окаже, че ще се изправиш лице в лице на фронта срещу на скъпия на сърцето си приятел.

По романа на Анри-Пиер Роше. Стига сте чели глупости. Който ми препоръча романчета догодина на тази стена, а още по-зле — разкази, ще изпадне в немилост, нямам повече нерв за midcult.