-
Open sidebarОрфей и дадаизма petje.heinrichОрфей е дадаист! ChatОрфей е един от най-известните митични герои на Древна Гърция. Той не е свързан с дадаизма, който е движение в изобразителното изкуство, литературата и театъра, което се появява през началото на 20-ти век. Дадаизмът бе характеризиран със своето отрицание на традиционните изкуства и литература и своята обич да…
-
petje.heinrichЗдрасти ChatЗдравейте! Как мога да ви помогна днес? petje.heinrichИзмисли ми, моля, един късмет! ChatЕто един късмет за вас: скоро ще срещнете човек, който ще ви зарадва с непредвидени новини или ще ви предложи вълнуваща възможност. Бъдете отворени и готови да се впуснете в новото приключение, което ви очаква! petje.heinrichЕха, благодаря. Звучиш като всеки писач на…
-
Преведох ви едно любимо стихотворение от Ханс Магнус Енценсбергер, което казва най-малкото две неща. Едното е великата заявка, че няма изкуство без удоволствие. И като следствие от заявеното, извеждаме критерий, който автоматически заличава претенциите на повечето стихотворения наоколо из фб да бъдат поезия. Тайната вечеря, Венециански майстор, 16 век IКогато завърших своята „Тайна вечеря“,пет и…
-
Откакто вече не сънувамсе наричам рекaминава, значи съществувам пясък и посокагъвкава езиковост: злато привечерсутринта стомана корморан се гмурва тукизскача с плячката си някъде нататъки ни няма трупове и пянастолове, прозорци, дънерис удавениците буболечки под коратасламките, опашките, ператаведнъж дори подводницаведнъж и заблуден тюленшлеповете с пирамиди от чакъл и железаскутерите, увеселителните саркофазипатиците и лъжатафериботът, който отразявазен будизма…
-
Атлантическият дъжд хвърлив пръстта късове небесносиньокрасив си, сянка на нещо, нещов движение но аз съм дори по-красивакакто крача бързо по калния път сегаи пея, и пеяклати се върхувлажната възглавничка на лявото ми ухонай-дългата синджирена обица с непослушната перла атлантическият дъжд е соленс него нахлува ароматът на планктон и мидифантомните ни кораби, паднали от небетосе превръщат…
-
Винаги някой получава повечевинаги някой не получава нищо да си пожелаемревност, обида и мълчаниеза да не ни се даде от позицията на това, което ни гризесме питателни, значи живот, значидобре кръгло, наедряваща ябълкане между повече и нищосе движим в средата, културнокъдето от потребното има и то ни сломяваи от непотребното има, за да е оправданоусилението…
-
Всеки трябва да изкачи Фуджино само веднъжпроблемът е че не знаем даливече се е случило или предстои време. да се събудят нещата с жилоби било справедливода е лесно и красивокато ненужен копринен шалшумоленето на обич в сгъвкитекогато се движим от позицията на случайносттаглупав топъл вятър е окачилсребристо фолио върху дърво без листа в търсене на…
-
Който се колебае в обичта и подобнитерастежи на зеленина в сърцето сиедна сутрин, когато стане от леглото сище установи, че се е превърналв бензинoва сенокосачка с двутактов двигателтикaна от външна ръка, хайде пъплѝ сега в трудната си градина, любимисред високи треви със сплетени вратовекъртиците свеждат глави, мравка под листо треперибръмчи, реви, режи понякога в ножовете…
-
„Омразата към поезията“ е една от тези книги, които могат да се четат като учебник. И от поети, и от онези, които не обичат поезията, и от онези, които не я разбират. Общото за всички ни е – ние всички непрестанно отхвърляме поезията. Това е сгъстено и малко даже сложно четиво, аз исках да крещя…
-
Нощта отвърза студа сипо алеята хукнаха изоставилите домовете си кучетапикаха димящо около дърветата, душихапикнята на ближнияразнесоха нататък вестта, че домовете затварят вратите сиизтласвайки въздуха отвътре навън –изолационна прегръдка в обичизстискана от камък и мазилка обич с малка буква е проекцията на Обич с главна буквавид хляб, който никога не засища като Хлябано е практичен и…