-
Който се колебае в обичта и подобнитерастежи на зеленина в сърцето сиедна сутрин, когато стане от леглото сище установи, че се е превърналв бензинoва сенокосачка с двутактов двигателтикaна от външна ръка, хайде пъплѝ сега в трудната си градина, любимисред високи треви със сплетени вратовекъртиците свеждат глави, мравка под листо треперибръмчи, реви, режи понякога в ножовете
-
„Омразата към поезията“ е една от тези книги, които могат да се четат като учебник. И от поети, и от онези, които не обичат поезията, и от онези, които не я разбират. Общото за всички ни е – ние всички непрестанно отхвърляме поезията. Това е сгъстено и малко даже сложно четиво, аз исках да крещя
-
Нощта отвърза студа сипо алеята хукнаха изоставилите домовете си кучетапикаха димящо около дърветата, душихапикнята на ближнияразнесоха нататък вестта, че домовете затварят вратите сиизтласвайки въздуха отвътре навън –изолационна прегръдка в обичизстискана от камък и мазилка обич с малка буква е проекцията на Обич с главна буквавид хляб, който никога не засища като Хлябано е практичен и
-
Изблиците на напорист оптимизъмс които ми расте косаприличат на революция каузите си заслужават уважениетотоест – споделяне със съпричастности ще бъдеш обичан героите покълват от семкаи с времето главите имще се превърнат в слънчогледови питив набедените за плодородни земище расте жито и маргаритизаради победата толкова много добри хора на едно място слънцето — голямата услужливалампа в
-
Капки по метални тръбикапки под листокибичещи отегчени капкинанизани на синджирсвободни капки върху болтове, сякаш яростнинеслучили капки, само издутини с вадичкиследи на минали капки по стъкладалечни капки в гората, в градаза които сме сигурни че ги има, извън зримото трябва да ги има и те някъде висят и се осъществяват съхнейкиклатят делово прозрачните си коремив които
-
Вероятнотези спускащи се отвисоко ламписа обещание за непостоянство светлината горе не огрява долуи еразхищение на нещо, което не ни принадлежи, но радва тук, долу, е все така тъмно ив опитите да нахвърляме план иликарта за движениепоставяме пътищата на мястото на горитепотапяме градове във водни басейниокачаме велосипеди в клоните на невинни дърветапонякога по грешка пръститедостигат другите
-
Наскоро Тея (Доротея Василева) ми прати въпроси, застягащи поезията, литературата, София и всичко останало, от които впоследствие се получи това в „Програмата.бг“. Разговорът се оказа обаче по-обемист, ето го в суров вид. Здрасти, Петя! Как си напоследък? Какво занимава ума ти? Здравей! Дали ще повярваш – пиша този път проза. Зарязах колата на поезията насред
-
„Рейнски песни“, поезияe-книгаизд. Норгет, 144 стр.ISBN 978-3-00-074816-5 Точно 77 бройки от е-книгата „Рейнски песни“ ще бъдат пуснати и разпратени на 77 човека, пожелали да притежават копие от най-новата ми книга. Всяко копие е номерирано и лично адресирано – на последната страница се намира стихотворение, шега или закачка към получателя. Всяка книга е лична и различна.
-
Издърпах ръкавите на ризата върху пръститеза да хвана през двойната тъканна маншетитегорещия съд от фурната бял, бухнал, пушиобърнах го върху дъската за рязаневсе така в защитата на ризата трябва да съм бързада хърля огнената формав студена вода после дълго маншетите отдаватгорещина в подножието на киткитесякаш са обхванати от топлитеръце на любим нека изстива този хляб
-
Веднъж попаднах в къщас всекидневна, в коятостърчеше старинен часовников шкафвисок, с врата от изрисувано дърво с божурии циферблат като лицестрелките, спрели в едно безцелновреме – неподвижни веждимакар че времето е винаги безцелнодоколкото не съществува ни една причина лятото да свършва лято бешев черешата на двора соларният фенерлюлееше по тъмно нежна светлинаще мине вълк, ще светне
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 