-
Параклис с черни паяжинии мраморният бюст на някойзаслужил паметта ниусмивката по вечната устабръшлян с отровните листатрептящи доверчиви длани на рамото като поканае кацнала саждива вранаи щом устата проговорииз мраморните си оковипорталът глух ще се отвори животът ще се преповторипод формата на кротка ранакато разкъсване, като лъжакато строшен гръбнаки вярата, че ще зарасне пак Петя Х.
-
Much Ado About Nothing (2012, film), шекспировата пиеса „Много шум за нищо“ във филмовата съвременна интерпретация на Joss Whedon (Джос Уидън). Мисля, че е прекрасна! Удоволствие от това как шексировите диалози лягат върху съвременните сцени, срещи и движения, като едновременно отстранено тържествено, а в същото време са вечни и човешки, и вълнуват, свързвайки ни с
-
The French Dispatch (film, 2021, Wes Anderson), който най-после успях да гледам, е тaкова върховно кино. За мен това е най-добрият филм на и без това великия Wes Anderson, и изобщо веднага се нарежда в топ 10 на любимите ми филми за всички времена. В този филм има цитати на кино и литературни класики, любов
-
Там, където свършва поезията, започва животът. Не е място, не е време, не е труд. То единствено, само, сърце с програма, ум с кислород. Цяло. И ход. Фрактална фигура, например броколи. Петя Х.2.04.22“Извор никъде“
-
5 см. в пръстта10 см. едно от другосе полагат семенатана лютичето, премереное всичко в природата, новинаги остават няколко безцелни сантиметраотпуснати със смях и хаосза личен смисъл, би казал някойза изкуство, за чучулига така лютичето познаваръката, която го издигатака ръката оправдаванеточността на цветята Петя Х. 31.03“XXII“
-
Розата на вечерното заспиванее синият аромат на чисти студени завивкиборове, смола, суров дезифекциращ лъхнощната сплетена на хлабава плитка косадвете възглавници под прав ъгълпо-ниската за бебешка прегръдка и ти ли цениш съня като музика и сиренес мухъл, като дракон бързо трънче в малкия ляв пръстбезкрайните коридори на съня и мечтата да вървиш, да вървишблагост твоя, сам
-
И защо тази грубост към човекав омазания с боя и вар син гащирозонкойто се опитваше с двете международни думи карта и кафеда поръча и да платиобъркан, отговяращ на всеки въпрос с да и дапоказващ празно портмонеизвинявайки се с отворена длан какво има за питане, какво друго значикафе, кафе, кафе, кафекафе за човека с банковата карта
-
100-годишният купува книгаза рождения ден на внучетокупува книга и за рождения денна правнучето, купува книгаи за себе си, казва: то аздали ще я прочетатолкова рождени дни се събрахавсеки се ражда у нас през март ще я прочетана излизане му държа врата на книжарницатаотворена като книгагласът му е остарял в глас на женаносът му лисичи и
-
Времената са отменениизобилни насекомисе блъскат в стъклатаповторението пораждаембрион времеи го отменя ние стоим в центърана липсата, на безнадеждатана отсъствието на колелакоито да търкулнат път какво слънцекаква жажда Петя Х.26.03“XXII“
-
Птиците и хората си приличатпокости, крайници, нокти, яйцепият вода, пеят, водят биткипри пълнолуние летят по-високо моя малка тъжна обидаприличаш на изхвърлена миданеуместна, в житна нива, върху метал голямото достойнство на птиците ече измежду тях няма тарикати и трикраки столчетачестен удар с клюнсвобода и контролнезависимо движение вечер зовсутрин перлана обяд празно Петя Х.24.03“XXII„
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 