-
Навън се състоиот гънки и тайни коридориза дом на земните пчелии техните стадастрели от светлина към щита на смеха навън е надиплено платнопросторно повече от зримия просторокото носи знание за тъмнинав която съхранява целостта навън прашец, навън моториз моята леха насочвам жадния хоботкъм лупата от гъст сироп навън е трудносттакрила ли нося, нося ли товарпо
-
Всичките ничувствасъс странните имена и нюансис индивидуалните им пискюли и проявииздайното до дъното окотрепване на ръка, напрежение в лицев мускулруменина, пребледняване, крясъкбезизразно лице, скрило каквото и да билоширотата на някаква мечта в тясното на тялотозадънените изходи на ревност и завистсиньото, поезията, жълтото, яросттамълчанието и прекаленото говоренете, емоционалните гроздове, другитепо скалата от кич до възвишеноне ни
-
Като гръм от ясно небезащо точно на негозащо точно сегазащо точно на мензащо не след две годининищо нямало вече смисъл всичко се срутило, битови подробностикартините още не са окачени на стенитекакво ще кажат съседите слушам траурния плач и противоречавсяко време е време и за смъртвсяка причина е причина и за смъртвсяка картина може да се
-
Психоложката ме повежда по дългия коридори когато спираме пред вратата със странна дръжка,напомняща на лост в корабна каюта,тя пита: влизали ли сте друг път в интензивно отделениена прага на адав небето без самолетпод земята през Стикспод гардероба на тясно лицето ми в маска, очите ми кръгли и тя допълва:вътре е тихо и светлозастанете първо далеч
-
Онзи ден търсели да си купят къщапланове за деца, кичест рододендрон на показс корените направо в общата им земяа днес се разделили и какво от тованима е странно първо приятелите ми се женехапосле се развеждахасега умират раждат се отново в чужди децапо волята на шеговитата природаили като стръкове лавандула, като пеперуди какво за любовта? нищоабсолютно
-
10 минути преди полунощ запя славеятв тиса под прозорецарано е, въртя яйце в ръкаудивена от координацията на пръститеусета за прецизен натискръката е езикът на уматактилна радостпетнисто яйце, със смешни грешки в отлагането на калцийзатова – островимногобройни, с назъбена брегова линияатоли с плиткокоренна растителносткоралови рифове, нападнати от лакомия трънен венец гледан отгоре и извън времетоколко е
-
Един силно общителен човекпонеже не познавам никогои обратното кръговете ми от хора, близки хора, хораса ситни сапунени мехурипродухани през тръбичка преобразуване на копнежаза близост във въглехидрати един силно общителен човеке дърво с пресни прорези в коратада сълзи сладко за радост на муха и пеперуда кленов сироп, брезов сок, смола, каучук потребен, понеже винаги надежденмълчалив –
-
Високо върху скелет на дървоиз влажните поляни на Рейнжерав, виж, роши пера нататък, отвъд рекататромавите комини на химически заводбърват кръгли бели овце а зад тях надолу, надолу по водатадалеч от всеки погледе потеглил кораб с товаракъм целтапясък, ламарини, киселинаръжда и друго скрито безцелно имекато жерав и комин Петя Х.11.03“XXII“
-
Запалени, стройните платформи с лампинад игрището са плюс на светлинатаилюзорно удължават деня, задържатпритока на вечерта зад дигата нанякаква мечта, играта продължаваи сякаш има още да се вземе, добавено е времепреди вечерната молитва на коса да поемекъм билото и по-високо, по-високосекундите изливат ослепителни зърнаот разточителната щедрост на лъчав ненаситно черните гърла, секундитекоито обръщат хода на игратавъзможности
-
13 жерти при въздушно нападение над хлебарница сбогом на поезията
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 