-
The French Dispatch (film, 2021, Wes Anderson), който най-после успях да гледам, е тaкова върховно кино. За мен това е най-добрият филм на и без това великия Wes Anderson, и изобщо веднага се нарежда в топ 10 на любимите ми филми за всички времена. В този филм има цитати на кино и литературни класики, любов…
-
Там, където свършва поезията, започва животът. Не е място, не е време, не е труд. То единствено, само, сърце с програма, ум с кислород. Цяло. И ход. Фрактална фигура, например броколи. Петя Х.2.04.22“Извор никъде“
-
5 см. в пръстта10 см. едно от другосе полагат семенатана лютичето, премереное всичко в природата, новинаги остават няколко безцелни сантиметраотпуснати със смях и хаосза личен смисъл, би казал някойза изкуство, за чучулига така лютичето познаваръката, която го издигатака ръката оправдаванеточността на цветята Петя Х. 31.03“XXII“
-
Розата на вечерното заспиванее синият аромат на чисти студени завивкиборове, смола, суров дезифекциращ лъхнощната сплетена на хлабава плитка косадвете възглавници под прав ъгълпо-ниската за бебешка прегръдка и ти ли цениш съня като музика и сиренес мухъл, като дракон бързо трънче в малкия ляв пръстбезкрайните коридори на съня и мечтата да вървиш, да вървишблагост твоя, сам…
-
И защо тази грубост към човекав омазания с боя и вар син гащирозонкойто се опитваше с двете международни думи карта и кафеда поръча и да платиобъркан, отговяращ на всеки въпрос с да и дапоказващ празно портмонеизвинявайки се с отворена длан какво има за питане, какво друго значикафе, кафе, кафе, кафекафе за човека с банковата карта…
-
100-годишният купува книгаза рождения ден на внучетокупува книга и за рождения денна правнучето, купува книгаи за себе си, казва: то аздали ще я прочетатолкова рождени дни се събрахавсеки се ражда у нас през март ще я прочетана излизане му държа врата на книжарницатаотворена като книгагласът му е остарял в глас на женаносът му лисичи и…
-
Времената са отменениизобилни насекомисе блъскат в стъклатаповторението пораждаембрион времеи го отменя ние стоим в центърана липсата, на безнадеждатана отсъствието на колелакоито да търкулнат път какво слънцекаква жажда Петя Х.26.03“XXII“
-
Птиците и хората си приличатпокости, крайници, нокти, яйцепият вода, пеят, водят биткипри пълнолуние летят по-високо моя малка тъжна обидаприличаш на изхвърлена миданеуместна, в житна нива, върху метал голямото достойнство на птиците ече измежду тях няма тарикати и трикраки столчетачестен удар с клюнсвобода и контролнезависимо движение вечер зовсутрин перлана обяд празно Петя Х.24.03“XXII„
-
Навън се състоиот гънки и тайни коридориза дом на земните пчелии техните стадастрели от светлина към щита на смеха навън е надиплено платнопросторно повече от зримия просторокото носи знание за тъмнинав която съхранява целостта навън прашец, навън моториз моята леха насочвам жадния хоботкъм лупата от гъст сироп навън е трудносттакрила ли нося, нося ли товарпо…
-
Всичките ничувствасъс странните имена и нюансис индивидуалните им пискюли и проявииздайното до дъното окотрепване на ръка, напрежение в лицев мускулруменина, пребледняване, крясъкбезизразно лице, скрило каквото и да билоширотата на някаква мечта в тясното на тялотозадънените изходи на ревност и завистсиньото, поезията, жълтото, яросттамълчанието и прекаленото говоренете, емоционалните гроздове, другитепо скалата от кич до възвишеноне ни…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 