-
Там, където свършва поезията, започва животът. Не е място, не е време, не е труд. То единствено, само, сърце с програма, ум с кислород. Цяло. И ход. Фрактална фигура, например броколи. Петя Х.2.04.22“Извор никъде“
-
5 см. в пръстта10 см. едно от другосе полагат семенатана лютичето, премереное всичко в природата, новинаги остават няколко безцелни сантиметраотпуснати със смях и хаосза личен смисъл, би казал някойза изкуство, за чучулига така лютичето познаваръката, която го издигатака ръката оправдаванеточността на цветята Петя Х. 31.03“XXII“
-
Розата на вечерното заспиванее синият аромат на чисти студени завивкиборове, смола, суров дезифекциращ лъхнощната сплетена на хлабава плитка косадвете възглавници под прав ъгълпо-ниската за бебешка прегръдка и ти ли цениш съня като музика и сиренес мухъл, като дракон бързо трънче в малкия ляв пръстбезкрайните коридори на съня и мечтата да вървиш, да вървишблагост твоя, сам…
-
И защо тази грубост към човекав омазания с боя и вар син гащирозонкойто се опитваше с двете международни думи карта и кафеда поръча и да платиобъркан, отговяращ на всеки въпрос с да и дапоказващ празно портмонеизвинявайки се с отворена длан какво има за питане, какво друго значикафе, кафе, кафе, кафекафе за човека с банковата карта…
-
100-годишният купува книгаза рождения ден на внучетокупува книга и за рождения денна правнучето, купува книгаи за себе си, казва: то аздали ще я прочетатолкова рождени дни се събрахавсеки се ражда у нас през март ще я прочетана излизане му държа врата на книжарницатаотворена като книгагласът му е остарял в глас на женаносът му лисичи и…
-
Времената са отменениизобилни насекомисе блъскат в стъклатаповторението пораждаембрион времеи го отменя ние стоим в центърана липсата, на безнадеждатана отсъствието на колелакоито да търкулнат път какво слънцекаква жажда Петя Х.26.03“XXII“
-
Птиците и хората си приличатпокости, крайници, нокти, яйцепият вода, пеят, водят биткипри пълнолуние летят по-високо моя малка тъжна обидаприличаш на изхвърлена миданеуместна, в житна нива, върху метал голямото достойнство на птиците ече измежду тях няма тарикати и трикраки столчетачестен удар с клюнсвобода и контролнезависимо движение вечер зовсутрин перлана обяд празно Петя Х.24.03“XXII„
-
Навън се състоиот гънки и тайни коридориза дом на земните пчелии техните стадастрели от светлина към щита на смеха навън е надиплено платнопросторно повече от зримия просторокото носи знание за тъмнинав която съхранява целостта навън прашец, навън моториз моята леха насочвам жадния хоботкъм лупата от гъст сироп навън е трудносттакрила ли нося, нося ли товарпо…
-
Всичките ничувствасъс странните имена и нюансис индивидуалните им пискюли и проявииздайното до дъното окотрепване на ръка, напрежение в лицев мускулруменина, пребледняване, крясъкбезизразно лице, скрило каквото и да билоширотата на някаква мечта в тясното на тялотозадънените изходи на ревност и завистсиньото, поезията, жълтото, яросттамълчанието и прекаленото говоренете, емоционалните гроздове, другитепо скалата от кич до възвишеноне ни…
-
Като гръм от ясно небезащо точно на негозащо точно сегазащо точно на мензащо не след две годининищо нямало вече смисъл всичко се срутило, битови подробностикартините още не са окачени на стенитекакво ще кажат съседите слушам траурния плач и противоречавсяко време е време и за смъртвсяка причина е причина и за смъртвсяка картина може да се…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 