Не знаемникога не знаем, но е вярно звънецът на портала къмлятната родина е повреден някой все звъни – не се отварянякой вътре чака – не пристига никой „все пак, не е ли градина“, питаш„не“, отвръщам Петя Х.18.05“XXII“

Read more

Прането ми връща вярата във всичкоизречено без лъжа и сметкаотпуснати тъкани, отказали да бъдат красивибезформени, с гънки и пречупени линииираними, понеже мокри как падат платната върху ръкатастудени и ласкавибели дори когато са чернискърцащи на слънце, увивни по въжетоароматни – ванилия и море, частица сяракак насекомите кацати пият последните капки от кръстовете на тъкантас доверие и…

Read more

REINHEITSGEBOT Сипе се слънце, ритнато, счупеноситно горчиво, бухнало звуковопяна и бръмбар, кристална частицавърху жълтурчета и маргариткивърху градина на чужди усмивки понеже е истина, истини прави потта да ухае на тънка ванилиязад ушите да шушнат сините лилиилиани да слизат в слуха като жицищом някой ги чуе, да го отрича да отрича градината, месеца, силатахмела, малца, маята…

Read more

Когато разговорът се изчерпасе загледахме напредкъм камъни и тревипо които някой вървешес увереността на тоталното познаниена магнита и въздушните теченияи ако грешеше, то беше заради насприродата е благосклонна към човешката слабостза собствено забавление тогаваоросени от новия смисъл за движениети или аз казах:бъбрицата на Ричард – ама че име за птица –има подчертано изправена походка Петя…

Read more

От всички ритуали на приятелствоединственият, който има значениее непрестанно потвърждаващиятверността към литературата обратно на течението затова реката и азв неравни отношениятя безразлична, аз също хлад минават шлеповете и отнасятжелезата и солта, отнасят скрити под повърхносттапространства празнина пространства празнинас красиви именаи прорезната рана на движениетобез белег се затваря пак с вода Петя Х.11.05“XXII“

Read more

Лишено от идеи, лятото все пак има мястов личната ни история на осъзнатата глупостзнаем го още отсега пръст и хаотични сигнали, в дрехи, понякога и голиуспехите при проникването в промисъла – разклатена конструкцияда кацне пчела и ще я преобърне после купчината сухи дъски пламвапри първи светкавичен удар в топла буряпожарът дали ни радва? изобщо медът…

Read more

Дървета в отсрещната горичка: един-два клена, няколко дъба, габър, няколко лешникови. И най-много ясени. Ясени! Fraxinus. Световното дърво, според Еда (нордическата митология), наречено Yggdrasill. Игдрасил е огромен ясен, който свързва трите свята – горе в короната боговете, средата – светът на хората, а корените са в подземния свят на смъртта. В горичката пред дома ми…

Read more

как просто ръмикато истинати не помниш, помнино не искашаз не помня, помнино не искам то отмива пръстта отскъпоценните бучкидрънка тъничков ситото фино исе избистря каквото научихмекаквото останакаквото бе тайнакаквото бе яма колко смешно, наистина! земята – бъбрива родиназлатни зъби изплював плодната ни градина и по мътните бързеисе било заговорило как свободни от всичкокоето ни свързвалоприласкани…

Read more

На закуска екранът в ъгъла предавана живо от гнездото на двойка морски орливеличествен любовен акт с трептящи във въздуха крилепосле мъжкият отлита за риба и се бавиа женската се взира в близките планинис гръб към камератанекинематографично дълго, но красивокато в истинския живот с часове не се случва нищоза което си струва да се пише:едно гнездо,…

Read more

Не идва в очаквания видне навреме ще го познаеш лище го приемеш лище го признаеш ли на колко грешни хода имаш правоколко са правилните отговорикак да зададеш въпроса питай, падай, нямайпак живинка си, не го можешвинаги си на празнопред страданието предпочиташ радосттапросто един домат и добре, че е такатози живот някой трябва да го носи…

Read more