-
Върховната наслада да наблюдавам срещу слънцето неспуканите плодови клетки на лимона по дъното на чашата с лимонада ❤ като дънни риби от светлина, мехурчета енергия, хайвер от емоции… хайде да се спра 😀
-
Както се пръскам със слънцезащитен спрей вън в тази обещаваща сутрин, по белия ми весел корем, по слънцежадните ми крайници и изобщо в големи кръгове наоколо, виждам ситни пръски крем по тъмните дъски наоколо, по цветята и даже в чашата с прясно сварено кафе. Толкова са красиви тези бели калинки в кафето, че чак се…
-
По някое време човек осъзнава крехкостта на света. Пука се, рони, откъсва, свлича… Нищо не остава цяло. Това би трябвало да ни сковава от страх. Накъдето и да пристъпи човек, все ще пропадне. Дори и да остане в пълен покой, земята под краката му все някога ще се отвори. Страхът от всичко е безстрашност. Големите…
-
Спомен от видяно ми се връща все в паметта и настоява да му отделя внимание. В къщата-музей на Моцарт в Залцбург е изложена детската цугулка на композитора. Поставена е в нещо като стъклен цилиндър, около който можем да обикаляме и да я разглеждаме от всички страни. Цигулката е закрепена с прозрачни, едва видими конци, което…
-
един добър ден, пълен с парченца поезия, потребни като всичко счупено, късове ден, ако се съберат, ще се построи цял и вечен, застинал във величествения си образ, нечуплив, гладък като ледена пързалка, топъл като ледена пързалка
-
Няма откъс, защото публикацията е защитена.
-
Започна тазгодишното jazz rally. Вчера бях на концерта на един средно добър квартет и бях ухапана от супер талантливо насекомо Бях впечатлена как в тази охладена от климатици зала се е намерил малък крилат вамир, после дълго си мих ръката с ледена вода, днес вече явно съм се преборла с отровите и имам за спомен малка…
-
Чувала съм различни отговори на въпроса защо хората пишат и се стремят да издават написаното. За някои е важна публиката, за други славата, за трети преиграното смирение, каквото и да значи това… Мнозина някак се чувстват призвани от самата Литература (с голямо Л)… Кой каквото и да казва, за себе си знам, че ме вълнува…
-
Вчера написах: „Моля психолозите да се изкажат и да ми обяснят това истерично желание на българския зрял човек да се обявява за дете, особено забележимо на днешния ден, 1 юни. Този култ към детството. Защо?“ Да си дойдем на думата от вчера — намирам връзка между еуфоричното масово празнуване на детския празник и последвалото го…
-
Не е ли поезия — кецове на един сезон. Mръснички такива, ама не неприятно, просто колкото да кажат, че са ходили и не са се щадили. И както им се дивя, си викам, аааа, трябва тази композиция да я съобщя и прекарвам поне 10 мин. с телефон в кородора, докато животът се изтича тържествено през тънкото…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 