-
Вчера написах: „Моля психолозите да се изкажат и да ми обяснят това истерично желание на българския зрял човек да се обявява за дете, особено забележимо на днешния ден, 1 юни. Този култ към детството. Защо?“ Да си дойдем на думата от вчера — намирам връзка между еуфоричното масово празнуване на детския празник и последвалото го
-
Не е ли поезия — кецове на един сезон. Mръснички такива, ама не неприятно, просто колкото да кажат, че са ходили и не са се щадили. И както им се дивя, си викам, аааа, трябва тази композиция да я съобщя и прекарвам поне 10 мин. с телефон в кородора, докато животът се изтича тържествено през тънкото
-
Кръглото огледало със стойката поразително прилича на Фестския диск, така, както е изложен в музея в Ираклион. Първо, поради еднаквостта на формата, двата предмета хвърлят еднакви сенки. И второ, онова, което ни връщат като информация, е еднакво неразчетимо. Какво да чета в това отразено лице? Според Хари Мулиш в романа му „Откриването на небето“, едно възможно
-
Един от колоритните градски скитници, който обикновено е тихо и весело пиян, днес беше шумно и доста приповдигнато пиян-залян, огласяваше с мощния си цигарен бас улицата, лееше бира около босите си крака, а самият си беше завзел територията на един вход с три стъпала отпред, върху които беше разстлал царствено наметало от изкуствен хермелин И като
-
Отляво ми ечемик, отдясно ми рапица и колелото ми се плъзга по гладкия асфалт на полския път. И ми е ок. Заредено с бъдеще ❤ А после по околните ливади край Рейн видях фазан и започнах да си разказвам „Котаракът в чизми“. Но как си го разказвах само! С древност, с вечност, с литература Тук
-
Няма откъс, защото публикацията е защитена.
-
Сън: подивяло дете пекинез, което се появява през терасата, привлечено от паничката с храна за птици. Странно – в паничката има и 1 кюфте, което детето пекинез лапва. И т.н. сънят все пак беше доста тягостен, защото детето пекинез нарастваше във все по-голям вредител и досадник, но успях да го победя ама, голяма, голяма натрапня! Всъщност,
-
Лятна буря – валят бели слонове и невени. Като завеса падат, брулят липите. Слоновете са по-малки от невените. Невените са колкото кокоши яйца. Слоновете са колкото невени обикновено. Невените са ментови и прозрачни. – – Вечер, края на май. Освен това наоколо летят прилепи. Все едно съм седнала край магистралата на прилепите. Извинете, но съм
-
Трима градинари – двама със сърпове и един с кош на гърба – минават под липите по алеята. Сърповете са с дълги дръжки, сигурно около 2 м. От коша се подават тънки разлистени клонки. Двамата със сърповете почистват стеблата от филизи, нещо като дървесни бръснари са. Онзи с коша се навежда, събира окастреното и го
-
Източник: Златни кюлчета – конкретна поезия от Марин Колев
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 