-
Оригинално публикувано в НО ПОЕЗИЯ: Уважаеми поетични прасета, Декември пристига с брой 6 на списание НО ПОЕЗИЯ, книжката за поезия в проза. С текстове от Мирослав Ангелов, Пламен Антов, Георги Белоречки, Ясен Василев, Севдалин Генов, Иван Гугин, Иван Димитров, Славе Гьоргьо Димоски, Данаил Досев, Акош Дьорфи, Йордан Ефтимов, лорант кабаи, Димитър Кенаров, Роман Кисьов, Катерина…
-
При Митко Новков във фейсбук се разгоря разговор за литературата и критиката, към който насочиха вниманието ми. В една от криволиците на този разговор се стигна до това, че критика няма достатъчно, защото (преразказвам грубо) няма къде да се публикува, не се плаща и критикът няма как да си губи времето с бригадирски труд, а писателят
-
Всяка есен ви съобщавам, че жеравът се е завърнал. Тази година още от август стърчи из полето, не се смущава от хора на пътеката, зяпа в прозорците на преминаващите по шосето коли и въобще се държи като един господин с пера, тръгнал на следобедна разходка. От дълги години редовно зимува тук сам. В моите представи
-
Чудесен ден за изхвърляне на натрупвания. Изхвърляне на зависимости, с които си се оплел като в купчина хлабаво въже на земята – риташ с крака, подскачаш, ходиш напред-назад и примката се затяга около глезена. Вземи ножа и срежи лианата! И какво ще правиш сега с тази огромна свобода на движенията? Ще я танцуваш ли? Ще
-
Някои от вас познават историйките ми за Мали Алим от Лима, над които винаги витае въпросът – Кой е Мали Алим? Той все се появява в различни роли и образи, например има го това: Мали Алим, майстор на килими от столицата Лима, бил се изморил от своя занаят. Той рекъл: “край!” и ”не!” Ти мислиш
-
В едно интервю датският абстрактен експресионист и поет Пер Киркебю (Per Kirkeby) казва, че животът е орнамент. В продължителността на всичкото винаги се повтаря едно и също. Карлос Либедински (Carlos Libedinsky) е малък бог на tango nuevo. При запитване, Гугъл с лекота ми посочва полетите от Дюселдорф до Буенос Айрес; от Дюселдорф до Монтевидео. Понеже
-
Тичам по здрач през полето и се чудя дали ще срещна първия вълк, който би се появил по тези земи след десетилетия отсъствие. В далечината се чува лаят на цяла глутница кучета, но не виждам в тъмното нищо. Когато наближавам, виждам около пет кучета с двама човека, стадо кози, две бели гъски, колоездач с ярък
-
Залък по залък я отчупвам и изяждам Скоро ще свърши цялата
-
Най-хубавото на деня ми – открих си е-четеца, за който си мислях, че съм го затрила по дългия път миналата седмица. Мислех си – цяла библиотека, забравена в джоба на предната седалка в самолета. Би трябвало да се каже, че не е голяма загуба, защото всеки си съхванява файловете и на друго място. До, но
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 