-
Спускането oт планината започва утре. Езикът на камбаната напуска центъра и навлиза в другата половина. Около този ден мравките поставят последното си бисерно яйце върху купчината, от която то ще се сурне, после друго. Зеницата се уголемява – стеснява се светлата ивица на ириса. Всеки лети. Обърнатите надолу глинени съдини. Ражда се и умира в…
-
Едър кълвач с гръб като мъх се е специализирал в претърсването на фугите между камъните на пътеката в градината. Открил мравуняк, дълго се задържа – яде мравки или може би яйцата им. Около него панически се щурат черни точки. Когато вятърът разклати единствената роза, кълвачът се стряска от движението й, отстъпва с разтреперани зелени крила, за…
-
Испанците – с едни от най-перестите фланелки :D. Окървавени? Не, с изболи навън жарки сърца. // не точно по моя вкус
-
12:20, днес, една обикноена чинка (Fringilla coelebs) се блъсна в стъклото, кацна на терасата, загубила всякаква воля за свобода. Опитомена за миг. Гледаше като човек, а не като птица. Огледа се и се блъсна повторно, още по-настоятелно. Кацна пак, дълго стоя. Гледахме се през половин метър и един прозорец. Налях капачка вода, грабнах няколко семки…
-
След зловещата жега днес и после на терасата след чашка-две от това велико бяло вино с послевкус на бял касис, гледам отсреща младите орехчета на дървото и ми приличат на зелени смокини. И както ги виждам такива, така ми се появява вкус за същото. Бързолетите завиват спирали под облаците, над облаците към летните си спални…
-
Върху всичко птиците поставят ударение.
-
Вече и свободни, диви, живи, полудели по живот нутрии се заселиха наблизо. Животът си пробива мощно път. И ако нещо се е забатачило, то идват нутрии, строят си заслони от клонки, корени и кал, трева, черупки. Култивират блатото, сеят камъчета, дращнят с жълтите си резци по корите на околните диви кестени инициалите си. Вечер танцуват…
-
Мирише на мокри листа. Но не въздухът мирише, а самите мокри листа са го изпълнили, избутали са го, кокорят се в тъмнозелено, пъчат се и си траят, правят се на въздух, позволяват дишането, ама чак се престарават. Никой свеж въздух не може да ги надмине. Защото свежият въздух го върши това с лекота, небрежно отдава…
-
Абонирай се
Абониран
Already have a WordPress.com account? Log in now.
PetjaHeinrich 