2 интровертни съня от тази нощ

:

В единия закъснявам за семинар по творческо писане при някакъв, според съня ми, гуру в тази област. Пристигам в залата с огромно закънение, нямам нито химикалка, нито листове за писане; сбутвам се между хората и успявам да хвана задачата, която ни дава гуруто – да се упражняваме във великолепния ултра кратък жанр „5 Steps“, като създаваме цялостни и самостоятелни стихотворения от само пет елемента или по някакъв петостъпен ритъм. Трудно ми е в началото да разбера задачата, после я проумявам, намирам лист и химикалка от съседите по маса и започвам да измислям. Сутринта успях да си спомня три от „5 Steps „-овете ми, а сега помня едно и половина 🙂 the owl says… (да, но какво? какво беше? това беше наистина сполучливото парче, на което изрязах началото и оставих само мъдрите думи на совата) и после другото е интересно с това, че комбинира английски и немски: „the bird flies cuts the sky: entzwei“ (entzwei – резединено, на две)

А във втория сън просто повръщах хора – голи розови човечета с вдигнати ръце и в мощна струя от устата ми. Можех много хора да изповръщам.

И днес си мислех как общуването с хора през последните дни не просто ме измори, а направи физически ми догади от опити да разбирам другия, да избягвам спор, да седя на столче и да слушам бла-бла-блато на ближния.

Поне да можех да си спомня какво казва совата… 🙂 Със сигурност е било нещо такова като „бягай далеч, скрий се в гори и бъди“ или подбно